Profiles

Profil

Alexander Pereswetoff-Morath

Researcher

Visa sidan på svenska
Works at Department of Slavic and Baltic Studies Finnish Dutch and German
Email alexander.pereswetoff-morath@slav.su.se
Postal address Institutionen för slaviska och baltiska språk finska nederländska 106 91 Stockholm

Publications

A selection from Stockholm University publication database
  • 2016. Alexander I. Pereswetoff-Morath. Da veselitsa Novʹgradʹ = Må Novgorod fröjda sig, 143-166

    This paper analyses sources for the life of the Ingrian peasant prophet Lëvuška (Leontij, Laure) Semenov Lemboinen (fl 1619–52), previ- ously known to scholarship mainly from a 1637 court hearing at Nyenskans. The movements of his family from Korbosel ́skij to Ingris (Ižorskij) pogost in 1617/18 are traced, and the environments in which he became a man are reconstructed. The paper adduces some new information about the events leading to the 1637 court examination as well as Lemboinen’s time in prison, and identifies him, in his final years, as the probable leader of a semi-monastic community of both sexes in an abandoned religious house on the banks of Lake Ladoga.

  • 2016. Alexander I. Pereswetoff-Morath. Palaeobulgarica 40 (1), 51-80

    „Старото се разкрива в Новото“: За пророческите цитати в славянския превод на „Doctrina Iacobi“ в най-старата литература на Киевска Русия (Първа част) В първата част на настоящата статия се анализират няколко цитата от пророческите книги, намиращи се в „Речта на философа“, частично открити от Л. Мюлер и О. В. Творогов, които по форма и/или езикови особености очевидно се различават от известните от първите векове на славянската писменост канонични преводи на Свещеното писание. През 2006 г. авторът на тази статия доказва, че за основа на един от тези цитати – разказа на Ездра за разпятието, е послужил славянският превод на византийското антиюдейско съчинение „Doctrina Iacobi“ (Поученията на Яков), известен от староруски преписи от XV в. В настоящата статия се доказва, че същият произход имат в „Речта на философа“ цитатите от Ис. 9:2; Ис. 56:7; Ер. 17:9 (в много изменен вид в сравнение с библейския текст); Ер. 38 (31):31, 33; Зах. 7:13. Л. Мюлер излага хипотезата (Müller 1962; Müller 1971; Müller 1988–1989), че в литературата на Древна Русия е съществувала изгубена (?) днес тематична сбирка от старозаветни цитати за отхвърлянето на юдеите и призоваването на новия на- род, което е намерило отражение както в „Речта на философа“, така и в „Словото за закона и благодатта“ на Иларион Киевски. В следващата и заключителна част на статията ще бъдат анализирани някои неканонични по форма цитати от пророците при Иларион с цел да се определи техният източник, да се оспори хипотезата на Мюлер за колекцията от пророчески цитати и по-точно да се фиксира времето на появата на „Doctrina Iacobi“ в източнославянската литература.

  • 2016. Alexander I. Pereswetoff-Morath. Palaeobulgarica 40 (2), 9-48

    „Старото се разкрива в Новото“: За пророческите цитати в славянския превод на „Doctrina Iacobi“ в най-старата литература на Киевска Русия (Втора част). Втората част на тази статия (вж. първата част в Palaeobulgarica, 40, 2016, No 1) въвежда цитати от пророчески текстове в „Речта на философа“ и в „Словото за закона и бла- годатта“ от киевския митрополит Иларион (1037–1050), които по форма и/или език се различават от техните съответствия в наличните в Киевска Русия достъпни преводи и за които може да се покаже, че са извлечени от славянския превод на „Doctrina Iacobi“. Това включва цитатите, които в голяма степен съвпадат в „Речта на философа“, а и в „Словото за закона и благодатта“ (Ис. 52:10; Ис. 63:9; Ис. 51:4–5 и комбинация от 2 Кор. 5:17; Ис. 42:9–10 и Ис. 65:15–16), но също цитати, които в този си вид се намират само при Иларион (Ис. 35:6–7 и Мал. 1:10–11). В статията е показано, че два други цитата от пророчески текстове в „Повест за изминалите години“ извън „Речта на философа“ в крайна сметка произхождат от славянския текст на „Doctrina Iacobi“ (Ез. 36:25 и Мих. 7:18–19); става дума за т.нар. „Сказание о книжном учении“ в текста, отнасящ се за 988/989 г. Някои от пророческите цитати в „Речта на философа“ вместо това имат за свой извор Хрониката на Георги Монах (Амартол), от чийто текст няма следи у Иларион. Авторът заключава, че тезата на Л. Мюлер за Spruchsammlung oт пророчески свидетелства, налични в Киевска Русия, е напълно доказана. Тази колекция е включвала материал от славянския превод на „Doctrina Iacobi“ и от каноническите вер- сии на Библията. Оказва се, че Иларион не е извлякъл материал директно от „Doctrina Iacobi“, и следователно дори само по хронологически причини е почти невъзможно тя да е била преведена в Киевска Русия. Бихме предпочели да заключим по-точно, че това е един старобългарски или може би моравски превод. В някакъв момент през втората половина на XI в. една такава колекция (Spruchsammlung) е била разкъсана за материал за друга колекция от пророчества, вероятно по-агресивно антиюдейска, в която е бил включен също много материал от Георги Монах. Пророческата колекция, запазена в „Речта на философа“ и в цитатите в „Сказание о книжном учении“, вероятно са вторични отражения на този труд. Те са били добавени в хронографската компилация, която вече е включвала „Речта на философа“. 

  • 2015. Alexander I. Pereswetoff-Morath. Novgorodskij istoričeskij sbornik 15 (25), 165-174

    This paper introduces previously unknown Swedish archival sources on the rôle of Ivan Šval ́ in the Swedish capture of Novgorod in 1611 and its aftermath. It is confirmed that Šval ́ “instructed” the Swedes how to “reach Novgorod”, for which he was rewarded with corn. It is also shown that he was allocated the two hamlets Staraburja and Kljasino in Ingria, probably in 1615, but that this grant was revoked in late 1616 or early 1617 and given to the bayor A. I. (Šum) Chomutov, after which time Šval ́ disappears from both Swedish and Russian sources. 

  • 2014. Alexander Pereswetoff-Morath. Jews and Ukrainians, 101-129
  • Chapter Ord och blad
    2014. Alexander Pereswetoff-Morath. Med blicken österut, 291-307
  • 2014. Alexander I Pereswetoff-Morath. Археологическое наследие Санкт-Петербурга, 105-139
  • 2013. Alexander I. Pereswetoff-Morath. Slovo (54), 114-132

    Klinckowström’s Collection. The Establishment of the Stafsund Manor and Swedish Royal Library Collections of Church Slavonic Parchment Fragments

    This paper examines the role of the Swedish Baron R. M. Klinckowström (1816–1902) as a collector of Church Slavonic parchment fragments. In the 1840s or early 1850s, he acquired from the archives of the Swedish Chamber and War Colleges some 90 medieval East Slavonic parchment leaves which during the 16th and 17th centuries had been used as wrappers for accounts by Swedish bailiffs and administrators. Through an analysis of surviving correspondence between Klinckowström, G. E. Klemming (acting head of the Royal Library) and Professors B. Dudík and F. von Miklosich, as well as of data from the parchment fragments themselves, it is shown that the Baron had his collection evaluated in Vienna in 1862–63 by the Slavists Dudík and von Miklosich. In connection with this he divided the leaves between himself and the Swedish Royal Library, a fact which can still be traced in some of the shelf numbers of the two collections. Miklosich later used his excerpts from those manuscripts that are now held at the Royal Library in the second edition of his Church Slavonic dictionary (1862–65). The Baron’s own collection, kept at his Stafsund Manor, was examined by the Swedish Slavist K. Knutsson in the 1920s or 1930s but was then lost for many years until acquired in 1981 by the Swedish National Archives at Stockholm.

  • 2012. Alexander Pereswetoff-Morath. Novgorodiana Stockholmiensia, 80-110
  • 2010. Alexander Pereswetoff-Morath. Toledot yehudei rusyah. I, 322-348
  • 2010. Alexander Pereswetoff-Morath. Istoriia evreiskogo naroda v Rossii, vol. 1, 418-452
  • 2010. Alexander I. Pereswetoff-Morath (et al.).
  • 2010. Alexander Pereswetoff-Morath. Scando-Slavica 56 (1), 48-83

    The paper treats the short “Ingrian” period in the life of the Belorussian monastic Athenogenes (Anfinogen) Kryžanovskij (fl. 1629–68), a man known to scholarship mainly from his adventurous involvement in Muscovite and Ruthenian church affairs. He is identified as the mysterious archbishop “Arfimager” of Ingria (known from 1638/9), one of of a mere couple of attested Orthodox hierarchs in that Swedish province, and as Aaron “Semblicenscoi”, “archimandrite of Nazareth”, whose epistle to the Ingrian Orthodox in 1651 was to add to the clash between local Lutherans and Orthodox during the Russian–Swedish war of 1656–8 when discovered by local authorities in 1656. The identifications explain several of the outlandish titles bestowed upon Athenogenes in a satirical poem by his countryman Symeon Polockij and throw light on aspects of Orthodox life in Swedish Ingria.

  • 2009. Alexander Pereswetoff-Morath. Slavica Lundensia 24, 199-234
  • 2008. Alexander Pereswetoff-Morath. Древняя Русь, 48-50
Show all publications by Alexander Pereswetoff-Morath at Stockholm University

Last updated: April 20, 2018

Bookmark and share Tell a friend